От автора
През първите години от живота си аз и родителите ми живеехме в едностаен апартамент. След това, когато се роди сестра ми, се преместихме в двустаен апартамент, а после в тристаен. Така домовете ни растяха заедно с мен.
Спомням си, че когато се местехме, трупахме всичките си вещи във всекидневната, която за мен, малкото момче, се превъщаше в лабиринт от кашони. Беше трудно да стигна от вратата до другия край на стаята, трябваше да се катеря, да местя и да се промушвам. Макар че това бяха нашите вещи, когато не бяха на мястото си,
те изглеждаха загадъчно като на стар таван. Винаги е странно да минеш покрай дома, който вече не е твой. Но често ние изнасяме само вещите си, а спомените остават в някое ъгълче на паметта.

От илюстратора Таня Рекс
Най-много спомени са ми останали от две премествания. Първия път се преместих от дома на родителите си в апартамент под наем за временно ползване, а втория – в настоящия ми дом, в който живея със семейството си и досега. Когато се местиш в друг дом, много се вълнуваш, но едновременно с това се радваш, сякаш отваряш нова страница на живота си. Освен това има много кашони. МНОГО, МНОГО КАШОНИ! Пълни със страшно необходими вещи и с неща, които не са нужни на никого, но кой знае защо ти е жал да изхвърлиш. Понякога вещите не са само вещи, но и пазители на спомените.