„Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ: Тереза от Калкута“ от Мариа Исабел Санчес Вегара и Наташа Розенберг

Света Тереза от Калкута, основател на ордена Мисионери на милосърдието, носител на Нобелова награда за мир, британския Орден за заслуги и наградата на ЮНЕСКО за мирно образование, се усмихва от корицата на нова детска книжка, представена като приветливо момиченце в бяло-синьо сари. Чудно ли е? Историята и делото на Майка Тереза са вдъхновили милиони хора по света. Нищо чудно, че са вдъхновили и книжка от поредицата „Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ“ и изд. „Timelines store“.

До момента на български език са издадени четири книжки от поредицата на Мариа Исабел Санчес Вегара. Това е последната книжка от серията, която прочетохме с децата, но мисля, че ни стана любимата, или може би дели първото място с историята на Даян Фоси.

Има нещо безкрайно красиво в тази простичко разказана биография. Малката Агнес от Скопие има добро сърце и мечтае да помага на нуждаещите се хора в далечни страни. И го постига. Напуска дома си, стига до Индия и посвещава живота си на тази идея. На мечтата да помагаш на другите.

Трудно ще намерите по-добър урок по емпатия и алтруизъм. Посланието на книгата е поднесено от ясно по-ясно, а подбраните сцени от живота на Майка Тереза са представени по много нежен и трогателен начин. Страниците, на които Агнес заминава и се сбогува със семейството си е особено въздействаща. Пристигането ѝ в екзотичната и цветна Индия предизвиква приключенски дух и жажда да опознаеш света… Някои биха казали, разбира се, че кръглото, усмихнато лице и румените бузки са доста далеч от образа на изпитата, дребна старица с добри очи, с които ние възрастните сме свикнали. Да, доста е далеч от снимките, но затова пък – доста близо до децата, за които е написана и книгата.

Илюстрациите са дело на художничката Наташа Розенберг и в тях има нещо особено мило и стоплящо. Усмивката на мъничката Тереза вдъхва надежда дори в по-минорните сцени. Цветовете се прокрадват и по бедните улици, и край болничните легла и ви внушават, че никога нищо не е загубено, стига да подадем ръка.

Завършвам ревюто на поредицата дотук с цитат на един мой пост от Фейсбук. Заформи се интересна дискусия, дали пък подобни адаптирани, шарени биографии не създават погрешни представи и не карат децата да гледат на света през измамни розови очила. Ето мислите ми по темата:

„Тези книжки очевидно са насочени към най-малките. Няма място за тъмни петна, политически краски, трагична смърт и т.н. В крайна сметка дори и най-великите хора в историята са просто хора и не са идеални. Около повечето велики личности винаги има някаква противоречивост. Тези книжки предоставят съвсем събити и шарена представа. Според мен ролята им е да кажат на децата, и особено на момичетата: „Хей, ако решиш, можеш да бъдеш пилот, можеш да бъдеш моден дизайнер, можеш да бъдеш каквото си поискаш. Трябва да откриеш своята мисия и своето призвание и да ги следваш. Преди теб е имало хора, които са го постигнали и това не са приказки, а истински истории.“

Според мен детството е времето, когато трябва да напълниш резервоара с идеализъм и мечти, и да имаш от тях достатъчно за цял живот, да ти дават сила да посрещаш трудностите и ударите по-нататък. Ако тези биографии не бяха толкова „захаросани“ като нищо можеше да постигнат обратен ефект. „А, и деца, между другото, Даян Фоси е брутално убита, Коко Шанел има досие като информатор на нацистите, Амелия Еърхарт изчезва безследно и тялото ѝ никога не бива намерено…“. Има време за сивите краски, те ще дойдат и сами по-нататък. Сега на дневен ред са постиженията и романтичния ореол на индивидуализма. Предучилищният вариант на момичетата бунтарки. Според мен това са едни много хубави и градивни книжки.

Автор: Ненко Генов, блог „Книжни криле“