„Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ: Коко Шанел“ от Мариа Исабел Санчес и Ана Алберо

Как едно сираче, отраснало в католически манастир под строгия поглед на монахините се превръща в най-голямата модна икона в историята? Как едно малко момиченце със страст към шиенето оглавява революция в начина, по който жените по света се обличат и възприемат? Отговорът съвсем не е кратък, но сбитата му, илюстрирана версия, адаптирана за най-младите читатели се нарича „Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ: Коко Шанел“ (изд. „Timelines store“).

Едва ли ще изненадам някого ако заявя, че хич не се интересувам от мода. Не само това, ами дори и дълги години имах крайно негативно отношение към модата като цяло. За едно средностатистическо момче от моето поколение модата е нещо „префърцунено“. Ако си падаш или се занимаваш с мода, ти си в бизнеса на суетата. Моделите се кълчат и фръцкат по подиумите в абсурдно изглеждащи дрехи с още по-абсурдни цени. Модата, това е нещо анти-интелектуално едва ли не. Нещо, което те кара да махваш пренебрежително с ръка и да въртиш очи отегчено. Нещо безсъдържателно.

Обаче от хлапе съм си страшно запален по киното. И не щеш ли в един момент започнах все по-често и по-често да се натъквам на определени имена в надписите на любимите си филми. Колийн Артууд. Триша Бигар. Сенди Пауъл. Дебора Ландис. Все известни холивудски дизайнери на костюми. Онези, които обличат героите. Онези, отговорни за роклята на Пепеляшка, шапката на Индиана Джоунс, джедайските роби или костюмите, пресъздаващи атмосферата на отминали епохи. Защо смятах модата за нещо повърхностно и пошло, а дизейнът на филмови костюми за истинско изкуство?

По някое време също взех, та се ожених и се сдобих с две дъщерички… Та със ситни крачки модата лека-полека навлезе и в моя дом, а аз започнах да гледам на нея с малко по-други очи. И сега нямам съвсем нищо против Коко Шанел да бъде наредена редом до останалите велики жени от поредицата „Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ“ на италианките Мариа Исабел Санчес и Ана Алберо.

Тази симпатична, забавна и не на последно място информативна книжка за деца съвсем не издига в култ суета, нарцисизъм или нещо подобно, нито пък се противопоставя на максимата на Малкия Принц, че „най-същественото е невидимо за очите“. Напротив. „Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ“ е пълна противоположност на всичките ми клиширани представи за модните дизайнери. Тук всъщност водещите теми са две.

Едната е чувството, че си създаден за нещо. Имаш някакъв талант. Имаш някаква страст. Грабни ги! Бягай с тях напред и ги развивай. Напук на злите езици. Напук на скептиците. Никой не е успял без да е опитал и никой, който е опитал не е успял веднага. А историята на Коко Шанел е една от онези истории, които звучат почти като приказка и въпреки това са истински.

Другата тема, застъпена в книжката е промяната, която настъпва в начина на обличане на жените. Долу фустите и пайетите. Да живее семплата елегантност и комфорта. И ако дизайнерите на филмови костюми изграждат визуално характера на героите, то дрехите, които носим ни помагат да открием и да изразим себе си.

Тези послания открих аз за себе си в „Малки хора ГОЛЕМИ МЕЧТИ: Коко Шанел”, но кой знае… Може би вие или вашите деца ще открият и още нещо.

Автор: Ненко Генов, блог „Книжни криле“