„Фрида Кало. Кратки пътеводители в биографии забележителни“ от Изабел Томас и Мариана Мадрис

Животът на мексиканската художничка Фрида Кало е белязан от тежки травми – както физически, така и душевни. Те пък от своя страна са ясно изразени в сложното ѝ творчество. Ето защо и биографията на Фрида Кало може би ще ви се стори като необичаен (или пък направо неподходящ) избор на тема за детска книга. Но поредицата „Кратки пътеводители в биографии забележителни“ на изд. „Timelines store“ е тук за да ни опровергае. И образова.

Фрида Кало е колоритна мексиканска художничка, претърпяла голяма травма и преминала през големи изпитания. Тя използва рисуването, за да изрази силните си емоции и да разкрие богатия си вътрешен свят. Създава повече от 50 автопортрета. Смятана е за един от най-влиятелните и вдъхновяващи творци на ХХ век.

Историята на художничката е разказана с много внимание и уважение, и дори бих казал – такт и нежност. Както към нейната личност, така и към читателската аудитория. Авторката на текста Изабел Томас е съумяла да говори дори по по-трудни и зрели теми по разбираем и достъпен за младите читатели начин. От продължителни болнични престои, през нелек личен живот и рушащи се връзки до политически убеждения – всичко е предадено в способ, който не би притеснил родителите, а напротив, би помогнал за обсъждането на определени теми.

Разбирайки повече за живота на Фрида Кало и деца, и възрастни не просто разширяват общата си култура, но и ще разберат повече и за нейните автопортрети, в които се крият толкова много внушения и символика. Книгата разглежда нелеката съдба на една невероятно силна и борбена жена, чиито здравословни проблеми я обричат на различен живот още от ранна възраст.

С помощта на изкуството обаче тя успява да намери израз на бушуващите в нея емоции, да изрази болката и копнежите си и да намери смисъл, за да продължи напред. И това е посланието на книгата. Тук се говори за силата на изкуството, като терапия, като изразно средство, като двигател и средство за предаване на идеи. Както и за любовта към живота, дори когато болката е неделима част от него.

Може би противно на очакванията, илюстраторката Мариана Мадрис не се е стремила да имитира нито един от използваните от Кало техники и стилове. Вместо това тя се придържа към приветлива стилизация, улавяща най-важните детайли и запазваща мексиканските мотиви и символика в изображенията. Оцветяването е подчертаващо, но не натоварващо – използвани са преди всичко основните цветове. По този начин „четенето“ на илюстрациите става също толкова леко, приятно и информативно, колкото и прочита на самия текст.

Автор: Ненко Генов, блог „Книжни криле“