Казвам се Русанка Ляпова и съм преводач от южнославянски езици. Вече имам над 50 книги, преведени от сръбски, хърватски, босненски и македонски език, като предпочитам да работя със съвременни автори, защото изказът, темите и стилът им са ми по-близки, а и можеш да ги попиташ за различни думи и фрази. 🙂 Макар че рядко ми се удава възможност, с огромно удоволствие превеждам детска литература. За мен това е вълнуващо приключение, старая се тези книги да звучат на хубав и понятен за децата език, а много често написаното в тях е ценно и за техните вече пораснали родители.
Вярвам, че всичко истинско минава през сърцето, затова поделям любовта си към думите между преводите и преподаването. Работила съм известно време като преподавател във Великотърновското военно училище, в Пловдивския и Софийския университет, а в момента преподавам български на чужденци във Военна академия „Г.С.Раковски” в София.
Удостоена съм с няколко отличия за свои преводи: за романа „Пейзаж, рисуван с чай“ (2010 г.) на Милорад Павич – с грамота от Съюза на преводачите в България, а за „Мама Леоне“ (2014 г.) на Миленко Йергович и „Домашни духчета“ (2019 г.) на Дубравка Угрешич – с награда за ярки постижения в областта на превода. И все пак всеки следващ превод крие за мен различни предизвикателства, увлича ме в меандрите на езика, изкушава ме да откривам нови светове.
