Баба Меца. Зайко Байко. Традиционни персонажи от приказките за животни. Но… традициите не са това, което бяха! Изхвърлете всякакви представи и очаквания през прозореца и се запознайте с поредицата „Заек и Мечка“ на Джулиан Гоф и Джим Фийлд (изд. „Таймлайнс стор“). Ако решите да четете тези книжки преди лягане, моля бъдете предупредени – те хич, ама хич не са приспивни. Нито за децата, нито за родителите! „Заек и Мечка: Заешки вредни навици дребни“ е първата книга от тази истерично смешна и пищно илюстрирана серията. И ще ви е повече от достатъчна, за да се влюбите в героите и да поискате да се абонирате за идните томчета!
Зимният сън на Мечката е прекъснат. Грубо и внезапно. От крак. В лицето. Когато някой те настъпи по муцуната обикновено се събуждаш. При това бесен от ярост и готов да откъснеш въпросния крак от неговия притежател! Е, не и Мечката. Мечката открай време мечтае да си направи снежен човек, така че няма проблеми. Дори фактът, че някой е задигнал запасите от мед, сьомга и бръмбарови яйчица не е в състояние да извади Мечката от равновесие. Време е да си направи снежен човек! И ето, че скоро Мечката вече бута усърдно голяма снежна топка. Нагоре по хълма.
Когато Мечката спира за почивка, оказва се, че снежната ѝ топка е запушила входа на една определена заешка дупка. Дупката е обитавана от сърдит, дългоух мърморко, който веднага заключва, че това е краят на света. А за всеки, който вече е чел поредицата нататък е ясно – предстои историческата среща между „Заек и Мечка“. И вече нищо няма да бъде същото.
Заекът е невротичен песимист. Мечката е дзен. На Заекът не му е чиста съвестта. Мечката пък, макар и с лек характер, все пак има тежка лапа, нали? На Заекът му е писнало да е заек. (И как няма да му писне? Живот ли е това, от изгрев до залез ядеш и акаш, а през половината време ядеш ако!) А на Мечката пък може би ѝ е малко самотно там, горе, на върха на хранителната верига… Всъщност, Заекът също не може да се похвали с широк кръг от приятели.
Да, това е история за приятелството. И за някои „Заешки вредни навици дребни“, заради които те е срам да поканиш гости на чай. Тук се разказва също така за гравитацията. И за лавините. Но преди всичко – за приятелството. Което понякога е неочаквано, наглед дори абсурдно, но все пак ти сгрява сърцето. Особено посред зима.
Книжката е със страхотен формат – представете си илюстрована приказка, с много картинки и лек текст с едър шрифт, но вместо кратичка историйка в двадесетина страници, получавате една по-развито и разгърнато четиво с дебелината на романче. А това ни дава не само още по-голям брой от разкошните илюстрации на Джим Фийлд, но и е позволило на Джулиан Гоф да засегне куп важни теми, и то по увлекателен, естествен и ненатрапчив начин.
Зад страхотното забавление и остроумните диалози се крият зрънца на непретенциозно предадена житейска философия. Така е, имаме големия, масивен добряк и вбесения, вечно мърморещ дребосък… Но освен комедията на несъответстващите характери, „Заек и Мечка: Заешки вредни навици дребни“ помага на своите читатели да изследват същината и измеренията на приятелството, да си изградят съпоставки с различни типове поведение, да открият логиката зад думите и действията на онези, другите, с които привидно нямаме нищо общо.
Автор: Ненко Генов, блог „Книжни криле“
ревю от „Детски книги“: http://detskiknigi.com/zaek-i-mechka-ili-edno-stranno-priyatelstvo/
Към ревюта на книги от поредицата Заек и Мечка:
Заек и Мечка или едно странно приятелство
„Заек и Мечка 2: Вредител в нашата обител” от Джулиън Гоф и Джим Фийлд
„Заек и Мечка 3: Летяща закуска в атака се впуска” от Джулиан Гоф и Джим Фийлд
„Заек и Мечка 4: Хапещ нападател или нов приятел” от Джулиан Гоф и Джим Фийлд
