По пътя на думите

Винаги ми е харесвало да бъда приятел с думите, да бъда близо до тях, да се ровя в тях, да сме на “ти”. Книгите са мой верен и неразделен спътник от детството ми до днес. Както част от работата и личното ми пространство, така и спасителен остров сред океана от информация. Източник на смисъл, посоки, опора и утеха.

Всичко на този свят е събрано в книгите. Вярвам, че те ще оцелеят въпреки и през технологичните бури, защото черпят сила от древна потребност – да си разказваме и споделяме истории, да сверяваме делата си с вечните понятия. Ако се наложи човечеството да се съгради отново след голям катаклизъм, то в книгите имаме всички рецепти за това.

Харесва ми да редактирам детски текстове, защото книгите за деца съдържат онези ключове, от които имаме нужда цял живот. Те ни изграждат емоционално и познавателно за “големия” свят, като ни дават усмихнатия и добронамерен поглед към него. Приличат на музикална кутийка, която винаги свири вярно, без да изкривява тона.

Иначе бих се описала като човек на средна възраст, опитващ се да забави и опитоми все по-забързания живот. Майка съм на три момчета. Учила съм в немска гимназия, а след това – нещо по-скучно като правото, но последвах друг, по-интересен път – на журналистиката като вид и форма на разказа за другите и света около нас. От няколко години съм уеб редактор в сайта на БНР. Обичам много да пътувам, особено ме привличат северните страни, народи и култури. Мечтая да живея в къща на село и да имам земното време да напиша свои книги.